гледката над язовир Въча

Родопите - любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни

Родопите - любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни

Често ли си задаваш въпроса: “Къде да пътувам в България?” или “Какъв да бъде моят маршрут през уикенда?” В този пост ще ти разкажа за някои от моите любими кътчета. В частност в Родопите, където съм сигурен, че ще си прекараш страхотно и ще искаш да се върнеш пак.

Къде в България е любимото място, на което можеш да се връщаш отново и отново?

Това е втори пост посветен на Родопите и ако искаш да прочетеш първия цъкни тук – Пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки. Там разказвам конкретно за първото ми пътуване из тази необятна планина, а в днешния пост ще миксирам малко три различни пътувания.

Йоанна над язовир Въча

Още в момента, в който видях язовир Въча в далечината, седейки на скалите над село Равногор, знаех че ще трябва да видя това интересно място и от близо. В последствие той се оказа и любимия ми язовир. По приятни усещания по време на престоя ми там може да се мери с язовир Белмекен, но за него ще ти разкажа в някой от следващите ми постове.

Първата ми любима дестинация в Родопите е язовир Въча

Извиващия се като змия язовир Въча с фотогеничните плаващи къщи в него и вилата с най-невероятната локация на брега му, но от другата страна, където път с кола няма.

Историята за посещението ми там започва с това, че Йоанна е ходила преди време в село Ягодина и се беше влюбила в това място. Това е едно от най-южните села в Родопите и пътя свършва точно след селото, в една красива долина. С нея си спретнахме един дълъг уикенд в това село, но тъй като не обичаме да пътуваме сами съчетахме почивката там с още няколко дни, по-сериозни разходки из Родопите с приятели.

Планът с местата за посещение беше готов и определено беше доста амбициозен. Срещнахме се с останалите от компанията при язовир Въча. Още докато планирахме цялото пътуване попаднахме на сайта на вила Дива, който ни накара да си запазим поне едно спане на това интересно и леко откъснато място. Откъснато, защото за да стигнеш до вилата трябва да оставиш колата си на малък паркинг от страната на пътя и след това да преминеш от другата с лодка. Не се притеснявай, това да те закара до там с лодката е по специалността на Иван, собственикът на вилата, или на някой от хората работещи за него. Ванката е страхотен човек и освен, че ще ти разкаже за невероятното място, на което си попаднал, ще те разведе из местата, които задължително трябва да видиш. Ето няколко снимки от язовир Въча, със спиращата му дъха красота:

След първото ни посещение на язовир Въча, нямаше как да не се върнем там отново. И както предполагам можеш да се досетиш, отново посетихме вила Дива, като този път прекарахме целия уикенд там. Можеш да видиш какво правихме и колко е невероятно мястото в това видео:

Спокойствие, гледка от Орловото око, от която ти настръхва козинката и шоколадово суфле, заслужаващо отделна Мишлен звезда

Втората ми любима дестинация до момента е панорамната площадка Орловото око. Хронологично тя се случи преди язовир Въча, но мокрото е с предимство в този пост, а и като цяло когато пътувам и откривам нови за мен места. Орловото око се намира общо взето над хотела, в който спахме в село Ягодина и предлага качване с джип до площадката. Ето тук има още малко информация за хотел Мурсал, а малко по-долу можеш да видиш и част от снимките, които направихме там. Освен екстремното возене с джип и зашеметяващата гледка от горе в хотела можеш да се насладиш на външно джакузи с подгряване на дърва, което прави експириънса още по-приятен. Само си представи да си в топлата вода с гледка към отсрещния балкан! Като ти писне да се киснеш, отиваш да пояздиш, или на разходка из околните полянки, които вдъхват безвремие и те карат да се откъснеш от този дигитален свят, в който сме зациклили ежедневно.

Не на последно място е и суфлето, което препоръчвам по всички възможни начини!

Знам, че трябва да пазиш фигура, че ходиш на фитнес и е много важно да поддържаш добра форма за лятото, но едно две суфлета за десерт и порция мекици на сутринта ще се избият с няколко тренировки в повече, но насладата от тях и то на това място ще ти остави един незабравим спомен.

Топло джакузи в хотел Мурсал

Около Ягодина освен Орловото око се намира и Ягодинската пещера, пещерата Дяволското гърло, Триград и Триградското ждрело, а това са определено едни задължителни дестинации, за всеки човек, решил да се разходи до тази страхотна част на Родопите. До Дяволското гърло има доста готин въжен тролей, а ако ще стоите повече време има с какво да го уплатните. Един чудесен пример е Дяволската еко пътека, до която за съжаление още не съм ходил, но от снимките на Мария от TravellingBuzz разбрах, че възможно най-скоро трябва да поправя тази грешка.

Да те разклатушкат в джип и да искаш пак, само и само да се върнеш на Вълчи камък

Вълчи камък – още една панорамна площадка, до която се стига с джип и пътя с него е по-дълъг от Орловото око. Супер яко е да се возиш по тези горски пътища! Гледката горе е също толкова уникална и с дъх на безвремие. Много любимо място. До там може да си вземете джип при основния път в района, до село Гьоврен. Качихме се в джип с открита карусерия и това ни позволи да си веем езиците, като кучета докато се катерихме в планината. Като пристигнахме на Вълчи камък пръскаше лек дъжд, но той не можа да ни развали прекарването. Аз съм голям фен на качествените гледки, а тук се открива такава на 360 градуса. От едната страна има изградена площадка, която напомня на Орловото око, но тази е от дърво и не знам дали е толкова стабилна, но определено е по-живописна. Освен нея може да се качите и на платформа издигаща се на поне десет метра, защото хората са решили, че гледката трябва да е още по-главозамайваща.

Панорамна площадка Вълчи камък

Много хора не са чували за Вълчи камък и затова горещо ти го препоръчвам, ако и ти си от тях. Аз знаех за съществуването на Орловото око и исках да го посетя, но това тук е едно съвсем различно изживяване и си е направо задължително. От шофьора на джипа разбрахме, че возят и до още едно място – Урдини езера, но и те за сега са в to-do списъка. Само знам, че донякъде можели да се мерят с Рилските езера и пътя до тях е около два часа с джип в пресечен терен.

Няма как да се разминем и без водопад!

Последното място, но не и по важност, за което ще ти разкажа днес е водопадът Самодивското пръскало.

Не знам дали има самодиви там, но пръска доста!

Последната ни дестинация преди да се запътим към София, беше този страхотен водопад намиращ се точно до Девин. Включихме навигацията и тръгнахме спокойни към Самодивското пръскало. Минахме през Девин и продължихме по лакатушещ път над града, в планината, където даже спряхме да се снимаме, тъй като гледката си я биваше. След около 30-40 минути по това не толкова добро пътче, лелката от гугъл ни каза да завием на ляво, но там освен един черен път, по който не бях сигурен дали ще успеем да минем, друго нямаше. Поогледахме се напред назад, да не изпускаме нещо и явно това беше единственият път до водопада. Колкото и да не ни се искаше тръгнахме по него, но много скоро се наложи да спрем, защото имаше кратери, на които някои региони на луната откровено биха завидели.

Оказа се, че не сме си направили добре рисърча за водопада и пътя към него няма нищо общо с този, по който се движехме. Заради това те съветвам – прави си рисърча в детайли и гледай как се стига до дадено място, особено ако то е някоя природна забележителност. В България голяма част от тях не са добре отбелязани, или се минава през странни места. Ако има кой да питаш, разбира се върши работа, но в този случай ние загубихме над час и половина да се лутаме по грешен път, при положение, че до водопада Самодивското пръскало се стига супер лесно.

А ето тук чети как точно се стига до водопада по правилния начин!

В интернет успяхме да открием, че до водопада има много приятна еко пътека и като разбрахме, че се казва Струилица, натам беше лесно. Лелката от гугъл ни показа пътя до началото ѝ. Ако ще ходиш до пръскалото изобщо не се занимавай да въвеждаш в навигацията Самодивското пръскало, освен ако не искаш да видиш снимки от него. Директно пиши екопътека Струилица и всичко е точно.

Карайки през Девин излизаш от града и няма и 5 минути и си на малък паркинг, който бележи началото на еко пътеката. По нея се върви 10тина минути, или 15 ако сте като нас и спирате за снимки на всеки камък и скала. Ще подминеш един малък водопад в дясно, но не той е героят на нашата история. Самодивското пръскало се намира, като се отклониш от главната еко пътека, за което си има табела при една бяла къща. Разходката до реката е много приятна по широка пътека, а след като завиеш в дясно след постройката се минава наистина в гората, което за мен беше още по-приятно. Пътеката свършва във водопада, а там е уникално яко. Ние уцелихме момент, в който нямаше други хора и му се насладихме с пълна сила. Пожелавам това и на теб. Така можеш да усетиш магията на това място, гледайки падащата вода.

В тези две видеа можеш да видиш изброените до тук места:

А ако искаш да прочетеш още за Родопите и тяхната зашеметяваща красота прочети и първа част за тях – Родопи – пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки

на брега на язовир Въча

Какво друго да видиш ако имаш повече време

Във видеата освен язовир Въча, Орловото око, Ягодина, Вълчи камък и Самодивското пръскало можеш да видиш и някои други места, които си заслужават. Първото от тях е крепоста Калето, намираща се върху една проходна пещера със страхотна гледка към село Кошница. Ако продължиш по пътя след Кошница се стига до пещерата Ухловица. И двете места ни допаднаха доста, а от това, или предишното село си купихме гигантски смилянски боб. За съжаление не успяхме да разгледаме района достатъчно добре, но пък за това ще отидем пак около Смолян. По време на престоя ни там спахме в село Смилян, в едни страхотни къщи за гости. Можеш да видиш видео и за тях ето тук:

В другото видео, където с Йоанна (healthyinspiration.eu) обикаляме все още сами минаваме и през град Широка Лъка, който ме впечатли освен със страхотните каменни покриви на къщите и с това, че е пълен с деца и млади хора. Не всеки град или село в тази част на Родопите може да се похвали с това.

Вече мина доста време от това пътуване из тази магическа планина наречена Родопи, но си го спомням като вчера. Страхотно изживяване, за което бях чел и си признавам, че малко им се чудех на хората, защо превъзхваляват тази планина, но после се убедих, че няма и капка измислица.

Родопите са един друг свят, изпълнен с красота, спокойствие и мистика.

 

каяци в Родопите
Над язовир Въча в Родопите
Язовир Въча в Родопите

Ще ходим пак там!

Вече е топло и няма как да не предвидим няколко дни в началото на лятото да поскитаме отново в Родопите. Има голяма вероятност да повторим някои от местата, като язовир Въча, вече е в to do списъка за това лято. Там също сме сложили Чудните Мостове, Дяволската еко пътека, Планетариума в Смолян, Астрономическата обсерватория Рожен, Караджов Камък и още няколко дестинации, за които ще разбереш скоро.

Даже вече ходихме до Родопите за един уикенд, но в района на Кърджали. За това ще пиша в друга статия.

Ако ти имаш любимо място в Родопите, сподели го в коментарите и какво ти допада в него, за да мога и аз и други читатели да го посетим. Искам да прекарвам повече време сред природата!

А ако текстът ти е допаднал, или си намерил нещо полезно, сподели го с приятели, за да могат и те да се надъхат да преоткрият красотата на България.

Да пътуваш е да живееш!

От скоро имам и YouTube канал, който е насочен към фото и видео заснемане и където обяснявам как правя тези снимки и видеа, които виждаш в статиите в блога и в социалните ми канали. Пускам влогове от пътуванията ми и ще можеш да видиш и на видео голяма част от описаното тук, така че обмисли да се абонираш – YouTube канал – Danny Spasov. Ако си падаш повече по Vbox7, нещата ги качвам и там – Vbox7 канал – Danny Spasov

Разгледай и другите ми социални мрежи – ще се радвам да си пишем и да коментираме! Facebook, Instagram, Twitter, 500px

гледката над язовир Въча

на брега на язовир Въча

Родопи - Пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки

Родопи - Пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки (Част 1)

Искаш ли да пътуваш между измеренията? Решението е едно посещение до невероятната планиан Родопи!

Ако можеш да си избереш само едно пътуване за цялата година къде би било то?

Повечето хора ще кажат море, но аз горещо ще ти препоръчам това да бъде именно тази невероятна планина. Чети следващите редове за да разбереш защо!

Защо Родопи и как започна цялото ни пътуване из България

Още от началото на 2017 година с Йоанна си говорим за това как и на двамата ни се пътува много, но по-скоро из България. Не защото няма полети до много интересни градове в Европа и по света, или защото не можем да запалим колата и да отидем на някой готин road trip. Идеята ни беше да опознаем по-добре родината си и всичките извънземни гледки и места, които предлага тя. Докато си разказвахме кой къде е ходил и какво друго иска да види, се оказа, че има много места в списъка. Запазихме годината за БГ пътувания, а първото място в списъка беше отредено на планината Родопи.

(Прочетете също и за Бузлуджа ето тук.)

Родопи

Facebook групата и компанията

Докато планирахме къде да отидем се сетихме, че можем да си направим група във Facebook, където да се организираме с приятели и да пътуваме повече хора, за да е по-весело. Така и направихме – групата беше готова на следващия ден и заредена с десетина човека, готови да се поразходят из пътищата на България, няколко примерни трипа и много нетърпение всичко да започне.
Към момента, в който пиша тези редове групата вече е по-голяма – над двеста човека и е с цел публикуване на невероятните места от страната ни, за да могат всички да ги видят, но това не означава, че съвсем скоро няма да организираме пътуване и с повече хора. Ако искаш да се присъединиш и ти виж тук – Travel Bulgaria.

Родопи

Какво да видиш и ти в Родопи

Първият ни маршрут включваше първоначално два язовира – Батак и Доспат, със спане в Цигов Чарк – много живописна местност до язовир Батак с доста малки хотелчета и вили, където да се насладите на спокойствието и красотата на района. В първия ден минахме през град Пещера и го разгледахме от високите стени на крепоста Перистера. Поддържана и наскоро реновирана, това се оказа една малка перла в района, с гледка на 360 градуса и много приятни местенца за снимки. След това се запътихме към пещерата Снежанка. Там най-интересното всъщност беше разходката от паркинга до пещерата. Солидно изкачване в началото до една пейка с доста живописна гледка и после лека пътечка до входа на пещерата. Той се охраняваше от един голям котарак изглеждащ сякаш преминал през много боеве и защитавал пещерата дълги години, с горда осанка и липсващо парченце от ухото. Имаше си и табелка с красноречив надпис – “Котка” за всички, които биха имали проблеми с този “звяр”. Денят завърши на контра стената на язовир Батак с една от най-епичните гледки за деня – тъмно синята вода осветявана зад нас от залязващото слънце, скривано от преминаващи пред него облаци, които много бързаха да се приберат преди свечеряване и препускаха диво напред. Тази невероятна скорост беше, за да се присъединят към буреносните си братя над самия язовир. Така и не заваля, дори през нощта, когато се бяхме скрили в една малка и сравнително уютна виличка.

Да се събудиш до планински язовир

Сутринта времето се беше върнало към свежото и слънчево състояние на ранната пролет и макар леко хладно, ни надъхваше за предстоящия ден. Изнесохме се от вилата рано, за да се отправим към следващата си дестинация – язовир Доспат. По пътя се насладихме на невероятни планински гледки, гори и сняг тук таме. Нямаше как да не спрем около 8 пъти, защото всеки завой предлагаше следваща красота за снимане. Любими от тях бяха още два язовира, които не бяхме предвидили, но сме много щастливи, че видяхме – Малък и Голям Беглик. Първият беше покрит с лед, но много живописен с облаците движещи се по дължината му, а на вторият – вятъра щеше да ме отвее докато се опитвах да снимам най-добрия му ъгъл качен върху парапета на язовирната стена.

Малък Беглик в Родопи

С тези и още няколко спирки накрая се спуснахме и до крайната ни дестинация – язовир Доспат.

Язовир Доспат

Една от най-зашеметяващите гледки през годината

Когато вече Google Maps ни казваше, че сме на 8-10 км от града се натъкнахме на пейка, сложена точно до мантинелата на пътя, а пред нея гората беше разчистена (явно за да прокарат електрически стълбове) и разкриваше една от най-зашеметяващите гледки, която видях през годината! До преди да видя това с очите си съм смятал, че подобни неща можеш да видиш само на някой закътан остров на другия край на света, или в трудно достъпни планини, които само най-големите смелчаци дръзват да покорят. Чувството там беше невероятно и не мога да не го препоръчам повече като едно от задължителните места за любителите на омагьосващата природа.
Следващата спирка беше град Доспат, където ако трябва да съм честен ми направи впечатление само едно площадче, точно на влизане в града, което беше направено като тераса с няколко пейки, гледащи отново към язовира. Паркирахме там и се спуснахме до самата вода, където поляната преливаше във фин пясък мокрен в края от леките вълнички. Тази точка е другото задължително място, защото от нея се вижда язовира по цялата му дължина, изгубващ се в далечината на осемнайсетте си километра.

Язовир Доспат от високо

Плана на пътуването и какво бяхме изпуснали да предвидим в него

Следващата дестинация след Доспат беше село Равногор и по-точно Бековите скали, в близост до селото. Тя е известна още и като Червената скала. Какво се обърка обаче?

Ами когато не познаваш някой район и разчиташ на Google Maps да те заведе понякога стават и гафове. Нашият гаф беше, че се наложи да караме с двете коли по най-лошия черен път из целите Родопи. Два километра по него и се върнахме, защото в един момент камъните колкото гумите започнаха да се препречват, а снега ни заобикаляше отвсякъде в боровата гора, през която лъкатушеше пътчето. След като спирахме няколко пъти да проверяваме дали ще може да минем през поредната яма решихме да минем по заобиколния път, което определено препоръчвам и на теб. Тръгнахме на обратно, от там през Пещера и Брацигово, като си набелязахме няколко неща, които искаме да видим следващия път. Пътят се виеше като спагети и час и малко по-късно се озовахме в Равногор – страхотно място, с усещане, че времето е спряло, но от това приятното, дето искаш да му се насладиш.

Иначе за Бековите скали – така и не ги видяхме, въпреки огромного ни желание. За да се стигне до тях се излиза от Равногор по малък черен път, след последната къща, а единствените указателни табели, които намерихме казват, че скалите са рна ляво, а на дясно има старинна гробница. Не мислете обаче, че тази малка табелка беше лесна за откриване… Продължихме на ляво, но не след дълго спряхме, защото пътят беше с доста сериозни кратери. Явно някои коли минаваха, но моята фиеста с 4 човека вътре закачаше и решихме да походим пеш. В първия момент в полезрението ти попада китна бяла църква сгушена в подножието на голямо скално образувание. Това ли са тези прословути скали? Ами не… Оказа се, че това, което търсим е на още 2-3 километра по същия този път, а времето беше срещу нас и слънцето оцветяваше фона зад нас в розово, оранжево и няколко нюанса на лилавото. Решихме, че няма смисъл да замръкване още преди да стигнем и се настанихме на скалите зад църквата, които искам да ти кажа, че не са никак за подценяване и определено всички си харесахме мястото, от което съзерцавахме залеза.

Не мисля, че някога ще забравя невероятната гледка, която се простираше около нас, а особено на тази светлина.

В ляво дори се виждаше едно ъгълче от язовир Въча, на който прекарахме няколко дни при едно от следващите пътувания, за което ти разказвам ето тук – Родопи – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни.

Направихме доста снимки, няколко time-lapses и вече в мрака се запътихме към колата, а от там и към София.

Покрай Равногор

Колко зашеметяващи са Родопите и какво ми остана след обиколката там

Трудно ми е да изразя с думи колко невероятни, магически и хипнотизиращи места има във вече любимата ми планина Родопи.

Преди да стъпя там бях чувал подобни изказвания от много познати, но сега след като отидох да проверя на какво толкова се възхищават тези хора, единственото което мога да направя е да се присъединя към общото мнение. Всичките тези невероятни селца, обширни язовири, всеки със своето си уникално усещане и най-вече спиращите дъха гледки ме впечатлиха толкова много, че смятам да продължа да ходя редовно там и за напред.

В Google Maps имам доста сериозен списък със забележителности из тази така необятна планина и въпреки, че успях да видя и заснема доста от тях, все още има какво да се види. Отделно, че Родопите са едно място, което си заслужава да се разглежда отново и отново. Пълно е с места, които могат да се видят през различните сезони и все ще са красиви, но със специфичен чар, за всеки от тях. Наскоро Дарио от блога BeyondSofia започна този проект да снима дадена локация през лятото и през зимата от същите места, запазвайки същата композиция на снимката, за да се види колко е интересно всъщност да наблюдаваш едно място в различно време на годината.

 

Покрай Равногор

Каква беше следващата стъпка след солидната разходка из невероятните Родопи?

Докато си избирахме накъде да потеглим при следващото ни пътуване се заляхме с информация за 100-те национални обекта, разни алтернативни забележителности, за които почти нищо не пише из нета и разкази на хора, кое трябва задължително да видим от нашата мила родина. Опитахме се да подредим нещата с някакъв приоритет, за да си направим планове за годината, но всички оставаха с приоритет едно. Накрая по една или друга причина пак се озовахме в Родопите – явно си ни влечеше натам, но за причините за това ще разкажа в следващия ми пост на тема пътувания.

Какво ми се иска да ви оставя след прочитането на този текст

Желанието да се разходите из една от най-величествените планини в България. Просто е, но е истинско – няма човек докоснал се до красотата и духа на планината Родопи, който да не иска да се разходи там отново. В последно време и бая народ се изнесе директно да живее по разни горски селца, което всъщност е доста примамлива идея, като се сетя за трафика в София, вечно намръщените хора и мръсния въздух, който дишаме в столицата. Много съм щастлив, че голяма част от IT професиите могат да се работят и дистанционно и по-този начин тези хора, направили избора да живеят сред природата могат да изкарват добри пари и на село. Признавам си, че аз все още не съм готов да направя тази крачка и в града има бая неща, които изискват присъствието ми, но с всеки изминал ден съм все по-насъскан да прекарвам повече време в планината.

язовир Въча

Какво още видяхме през тази година, а си заслужава и ти да добавиш в списъка си с места за посещаване

Тъй като пиша статията доста време след това пътуване, вече се насъбраха не малко локации за описване и за споделяне, тъй като успяхме да пътуваме поне по веднъж всеки месец от годината.

Сподели тази статия с приятелите си, които имат нужда от напомняне, че България е зашеметяващо красива и трябва да бъде обиколена задължително! Споделянето е грижа!

Ако искаш да следиш по-изкъсо какво се случва в блога можеш да ме последваш в социалните мрежи, където споделям снимки, видеа и съвети от и за пътувания, мода, стил и живота като цяло: Facebook, Instagram, YouTube, Twitter.

на брега на язовир Въча

Следващи:

Родопи – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни

Устието на река Ерма

Пещера Проходна

Седемте Рилски езера

Вила Дива на Въча

Несебър

Белоградчишките скали

Разходка из Черноморието: Созопол, Варна, Балчик, Тюленово, залив Болата, Каварна, нос Калиакра

Чудните скали и Крепостта Овеч в Провадия

Велико Търново

Боровец

Банско

Велинград и вила Вучев

Стара планина: Арката на Свободата и паметника Шипка в мрака

Пловдив


Buzludja - UFO from the past, forgotten in the mountain

Бузлуджа - Летяща чиния от миналото, забравена в планината

Бузлуджа – летящата чиния от миналото, забравена в планината

(Бузлуджа – циментов паметник намиращ се в България)

Здравейте, това е моят първи пост на тема Пътувания! Ако посетиш акаунтите ми в социалните мрежи, ще забележиш, че споделям доста преживявания от пътувания и определено е време да започна да го правя и тук. Първият пост ще е за Бузлуджа. Огромна сграда-паметник от цимент намираща се в централна България. Прочети следващите редове и ще разбереш повече за нея. Надявам се да ти хареса!

Знаеш ли какво е Бузлуджа?

Може би си чувал за този комунистически паметник? Искам да ти разкажа малко повече за тази интересна сграда приличаща на НЛО и моето посещение там. Не съм привърженик на комунизма, или особено много на което и да е друго политическо движение, но много харесвам този суров ахритектурен брутализъм. Много оголен бетон, интересни форми, за които да се чудиш как да успели да ги направят и цялото това в масивна сграда, в средата на нищото. Всъщност според Wikipedia, паметникът е разположен в географския център на България. Аз го виждам като огромна летяща чиния от миналото, забравена в планината.

Паметникът Бузлуджа е разположен в географския център на България. (Tweet it!)

Buzludja - UFO from the past, forgotten in the mountain

Моето пътуване до Бузлуджа

Не съм сигурен от къде чух за Бузлуджа, но исках да отида там отдавна. Имам тази странна страст към стари и изоставени сгради, а снимките на тази направо ме очароваха. В тази сграда има много неща, които могат да те впечатлят. От огромния размер, през червената звезда на върха и всичкия този бетон, та чак до разположението на един от върховете на планината.

Моето пътуване до Бузлуджа започна като среща с приятелката ми (прочети този пост – Как да я впечатля – 3 съвета от момичетата и особено първия съвет, за намирането на интересно преживяване за нея). Началото беше на Клисура с бънджи скок и за следобеда трябваше да видим някое интересно място. След адреналина от бънджито решихме, че трябва да посетим върха на Бузлуджа (новото има на този връх е Хаджи Димитър). Това не е близо до моста, от който скачахме, но времето беше страхотно за малка част от красотите на България.

Оо, забравих да спомена, че това беше първата ни среща с Йоанна (Healthy Inspirations by Joanna).

Joanna on Buzludja 2

Пътят до върха

От София до Казанлък карахме по много приятен път със страхотни гледки и от двете страни. Не тръгнахме по магистралата заради бънджито, но и двата пътя са потдържани и няма проблем със стигането, независимо дали минаваш по подбалканската, или по магистралата през Пловдив. Отбивката за върха е отбелязана с висока статуя на Димитър Благоев и след нея изкачването започва. Няма проблем да стигнете до горе с кола. Последната част от пътя не е в най-доброто си състояние, но става.

Buzludja Videw

Първото впечатление

Бях удивен от гледката, която се разскри пред мен, когато стигнахме! При последните метри от двете страни на пътя има хълмчета, от които не се вижда нищо. Веднага след последния завой гледката се разкрива пред теб – паметникът на Бузлуджа от ляво и огромно поле с бели вятърни мелници, което изглежда като извадено от приказка. Когато паркирах, освен нас имаше още 2-3 коли. Това интересно място докарва туристи през цялата година, но не е никак пренаселено. Някои от тях идват заради страхотните гледки, които се разкриват от планината, а другите за пост-апокалиптичното усещане, което носи бетонната летяща чиния. Пред самата нея има две статуи, на които времето не е простило и в момента са наполовина разрушени и приличащи на купчини от метал и петон, без да е ясно какво точно са представлявали.

Buzludja

Бузлуджа и великолепното и присъствие

Докато се разхождах наоколо чувствах странни емоции. Комбинацията от огромната сграда, гледката от планината и слоганите с липсващи букви ми докарваха лек хаос в главата. Харесва ми голямото поле пред паметника, където можеш да се разходиш и да го разгледаш от различни ъгли. Любимото ми място там е хълма до този, върху който е Бузлуджа. Той се намира от противоположната страна на пътя. Гледката от там е страхотна, защото виждаш фона с вятърните колектори, а ъгъла, от който гледаш към сградата не е нормалният, който можеш да видиш на всяка снимка от мястото в интернет. Най-лошата част от пътуването за мен беше това, че не успях да вляза вътре. Местните власти са блокирали всички входове и пукнатинки, през които хората са се мушкали вътре. Разбира се имат право, защото дървеният покрив се руши и всеки момент някое парче може да ти падне на главата. Като изключим това, пътуването до това невероятно място си заслужава всяка секунда и определено ще се разходя до там поне още веднъж.

Buzludja - UFO from the past, forgotten in the mountain

Какво да разгледаш около Бузлуджа

Най-близкото интересно място е паметникът на Шипка, където се намира Националният Паметник на Свободата. В ясно време дори можеш да го видиш ако гледаш зад Бузлуджа. Намира се само на 14 километра от там. Най-близките градове са Казанлък и Габрово. И двата са много интересни и пълни с интересни местенца. Музеят на хумора и сатирата в Габрово и архитектурно-етнографския комплекс Етър близо до него. В Казанлък можеш да видиш Музеят на Розата и Тракийската Гробница, която е в списъка на ЮНЕСКО от 1979.

Buzludja View 2

Наистина ли е нужно да посетиш Бузлуджа?

Да, нужно е! Това определено е едно от най-противоречивите места в света, но е интересно и красиво. Докато се разхождаш отвън на чистия планински въздух ще усетиш историята наоколо. Съвсем скоро ще се разходя още веднъж до там, за да заснема красотата и бетона на видео.

Buzludja View 3

 

Този пост е част от най-новата ми категория в блога – Пътувания. В нея ще пиша за пътуванията ми из Българиа и по света. Следвай блога, за да научаваш интересни подробности от тези пътувания, как да стигаш до тези места и интересни подробности, които не се виждат в снимките и видеата. Ако имаш някакви въпроси за статиите – не се колебай и ми пиши коментар под поста или ми драсни един мейл. Профилите ми в социалните мрежи също вършат работа – Twitter, Instagram, YouTube, Facebook.

Това също е и първият ми по-дълъг пост в блога. Кажи ми какво мислиш за този нов формат и дължина в коментарите.

Buzludja 3

П.П. Йоанна много хареса скока с бънджи и разходката до Бузлуджа. Разгледайте и нейния блог тук!

Харесваш ли видео от пътувания? – виж YouTube канала ми за повече такива!

Buzludja