Родопите - любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни

Често ли си задаваш въпроса: “Къде да пътувам в България?” или “Какъв да бъде моят маршрут през уикенда?” В този пост ще ти разкажа за някои от моите любими кътчета. В частност в Родопите, където съм сигурен, че ще си прекараш страхотно и ще искаш да се върнеш пак.

Къде в България е любимото място, на което можеш да се връщаш отново и отново?

Това е втори пост посветен на Родопите и ако искаш да прочетеш първия цъкни тук – Пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки. Там разказвам конкретно за първото ми пътуване из тази необятна планина, а в днешния пост ще миксирам малко три различни пътувания.

Йоанна над язовир Въча

Още в момента, в който видях язовир Въча в далечината, седейки на скалите над село Равногор, знаех че ще трябва да видя това интересно място и от близо. В последствие той се оказа и любимия ми язовир. По приятни усещания по време на престоя ми там може да се мери с язовир Белмекен, но за него ще ти разкажа в някой от следващите ми постове.

Първата ми любима дестинация в Родопите е язовир Въча

Извиващия се като змия язовир Въча с фотогеничните плаващи къщи в него и вилата с най-невероятната локация на брега му, но от другата страна, където път с кола няма.

Историята за посещението ми там започва с това, че Йоанна е ходила преди време в село Ягодина и се беше влюбила в това място. Това е едно от най-южните села в Родопите и пътя свършва точно след селото, в една красива долина. С нея си спретнахме един дълъг уикенд в това село, но тъй като не обичаме да пътуваме сами съчетахме почивката там с още няколко дни, по-сериозни разходки из Родопите с приятели.

Планът с местата за посещение беше готов и определено беше доста амбициозен. Срещнахме се с останалите от компанията при язовир Въча. Още докато планирахме цялото пътуване попаднахме на сайта на вила Дива, който ни накара да си запазим поне едно спане на това интересно и леко откъснато място. Откъснато, защото за да стигнеш до вилата трябва да оставиш колата си на малък паркинг от страната на пътя и след това да преминеш от другата с лодка. Не се притеснявай, това да те закара до там с лодката е по специалността на Иван, собственикът на вилата, или на някой от хората работещи за него. Ванката е страхотен човек и освен, че ще ти разкаже за невероятното място, на което си попаднал, ще те разведе из местата, които задължително трябва да видиш. Ето няколко снимки от язовир Въча, със спиращата му дъха красота:

След първото ни посещение на язовир Въча, нямаше как да не се върнем там отново. И както предполагам можеш да се досетиш, отново посетихме вила Дива, като този път прекарахме целия уикенд там. Можеш да видиш какво правихме и колко е невероятно мястото в това видео:

Спокойствие, гледка от Орловото око, от която ти настръхва козинката и шоколадово суфле, заслужаващо отделна Мишлен звезда

Втората ми любима дестинация до момента е панорамната площадка Орловото око. Хронологично тя се случи преди язовир Въча, но мокрото е с предимство в този пост, а и като цяло когато пътувам и откривам нови за мен места. Орловото око се намира общо взето над хотела, в който спахме в село Ягодина и предлага качване с джип до площадката. Ето тук има още малко информация за хотел Мурсал, а малко по-долу можеш да видиш и част от снимките, които направихме там. Освен екстремното возене с джип и зашеметяващата гледка от горе в хотела можеш да се насладиш на външно джакузи с подгряване на дърва, което прави експириънса още по-приятен. Само си представи да си в топлата вода с гледка към отсрещния балкан! Като ти писне да се киснеш, отиваш да пояздиш, или на разходка из околните полянки, които вдъхват безвремие и те карат да се откъснеш от този дигитален свят, в който сме зациклили ежедневно.

Не на последно място е и суфлето, което препоръчвам по всички възможни начини!

Знам, че трябва да пазиш фигура, че ходиш на фитнес и е много важно да поддържаш добра форма за лятото, но едно две суфлета за десерт и порция мекици на сутринта ще се избият с няколко тренировки в повече, но насладата от тях и то на това място ще ти остави един незабравим спомен.

Топло джакузи в хотел Мурсал

Около Ягодина освен Орловото око се намира и Ягодинската пещера, пещерата Дяволското гърло, Триград и Триградското ждрело, а това са определено едни задължителни дестинации, за всеки човек, решил да се разходи до тази страхотна част на Родопите. До Дяволското гърло има доста готин въжен тролей, а ако ще стоите повече време има с какво да го уплатните. Един чудесен пример е Дяволската еко пътека, до която за съжаление още не съм ходил, но от снимките на Мария от TravellingBuzz разбрах, че възможно най-скоро трябва да поправя тази грешка.

Да те разклатушкат в джип и да искаш пак, само и само да се върнеш на Вълчи камък

Вълчи камък – още една панорамна площадка, до която се стига с джип и пътя с него е по-дълъг от Орловото око. Супер яко е да се возиш по тези горски пътища! Гледката горе е също толкова уникална и с дъх на безвремие. Много любимо място. До там може да си вземете джип при основния път в района, до село Гьоврен. Качихме се в джип с открита карусерия и това ни позволи да си веем езиците, като кучета докато се катерихме в планината. Като пристигнахме на Вълчи камък пръскаше лек дъжд, но той не можа да ни развали прекарването. Аз съм голям фен на качествените гледки, а тук се открива такава на 360 градуса. От едната страна има изградена площадка, която напомня на Орловото око, но тази е от дърво и не знам дали е толкова стабилна, но определено е по-живописна. Освен нея може да се качите и на платформа издигаща се на поне десет метра, защото хората са решили, че гледката трябва да е още по-главозамайваща.

Панорамна площадка Вълчи камък

Много хора не са чували за Вълчи камък и затова горещо ти го препоръчвам, ако и ти си от тях. Аз знаех за съществуването на Орловото око и исках да го посетя, но това тук е едно съвсем различно изживяване и си е направо задължително. От шофьора на джипа разбрахме, че возят и до още едно място – Урдини езера, но и те за сега са в to-do списъка. Само знам, че донякъде можели да се мерят с Рилските езера и пътя до тях е около два часа с джип в пресечен терен.

Няма как да се разминем и без водопад!

Последното място, но не и по важност, за което ще ти разкажа днес е водопадът Самодивското пръскало.

Не знам дали има самодиви там, но пръска доста!

Последната ни дестинация преди да се запътим към София, беше този страхотен водопад намиращ се точно до Девин. Включихме навигацията и тръгнахме спокойни към Самодивското пръскало. Минахме през Девин и продължихме по лакатушещ път над града, в планината, където даже спряхме да се снимаме, тъй като гледката си я биваше. След около 30-40 минути по това не толкова добро пътче, лелката от гугъл ни каза да завием на ляво, но там освен един черен път, по който не бях сигурен дали ще успеем да минем, друго нямаше. Поогледахме се напред назад, да не изпускаме нещо и явно това беше единственият път до водопада. Колкото и да не ни се искаше тръгнахме по него, но много скоро се наложи да спрем, защото имаше кратери, на които някои региони на луната откровено биха завидели.

Оказа се, че не сме си направили добре рисърча за водопада и пътя към него няма нищо общо с този, по който се движехме. Заради това те съветвам – прави си рисърча в детайли и гледай как се стига до дадено място, особено ако то е някоя природна забележителност. В България голяма част от тях не са добре отбелязани, или се минава през странни места. Ако има кой да питаш, разбира се върши работа, но в този случай ние загубихме над час и половина да се лутаме по грешен път, при положение, че до водопада Самодивското пръскало се стига супер лесно.

А ето тук чети как точно се стига до водопада по правилния начин!

В интернет успяхме да открием, че до водопада има много приятна еко пътека и като разбрахме, че се казва Струилица, натам беше лесно. Лелката от гугъл ни показа пътя до началото ѝ. Ако ще ходиш до пръскалото изобщо не се занимавай да въвеждаш в навигацията Самодивското пръскало, освен ако не искаш да видиш снимки от него. Директно пиши екопътека Струилица и всичко е точно.

Карайки през Девин излизаш от града и няма и 5 минути и си на малък паркинг, който бележи началото на еко пътеката. По нея се върви 10тина минути, или 15 ако сте като нас и спирате за снимки на всеки камък и скала. Ще подминеш един малък водопад в дясно, но не той е героят на нашата история. Самодивското пръскало се намира, като се отклониш от главната еко пътека, за което си има табела при една бяла къща. Разходката до реката е много приятна по широка пътека, а след като завиеш в дясно след постройката се минава наистина в гората, което за мен беше още по-приятно. Пътеката свършва във водопада, а там е уникално яко. Ние уцелихме момент, в който нямаше други хора и му се насладихме с пълна сила. Пожелавам това и на теб. Така можеш да усетиш магията на това място, гледайки падащата вода.

В тези две видеа можеш да видиш изброените до тук места:

А ако искаш да прочетеш още за Родопите и тяхната зашеметяваща красота прочети и първа част за тях – Родопи – пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки

на брега на язовир Въча

Какво друго да видиш ако имаш повече време

Във видеата освен язовир Въча, Орловото око, Ягодина, Вълчи камък и Самодивското пръскало можеш да видиш и някои други места, които си заслужават. Първото от тях е крепоста Калето, намираща се върху една проходна пещера със страхотна гледка към село Кошница. Ако продължиш по пътя след Кошница се стига до пещерата Ухловица. И двете места ни допаднаха доста, а от това, или предишното село си купихме гигантски смилянски боб. За съжаление не успяхме да разгледаме района достатъчно добре, но пък за това ще отидем пак около Смолян. По време на престоя ни там спахме в село Смилян, в едни страхотни къщи за гости. Можеш да видиш видео и за тях ето тук:

В другото видео, където с Йоанна (healthyinspiration.eu) обикаляме все още сами минаваме и през град Широка Лъка, който ме впечатли освен със страхотните каменни покриви на къщите и с това, че е пълен с деца и млади хора. Не всеки град или село в тази част на Родопите може да се похвали с това.

Вече мина доста време от това пътуване из тази магическа планина наречена Родопи, но си го спомням като вчера. Страхотно изживяване, за което бях чел и си признавам, че малко им се чудех на хората, защо превъзхваляват тази планина, но после се убедих, че няма и капка измислица.

Родопите са един друг свят, изпълнен с красота, спокойствие и мистика.

 

каяци в Родопите
Над язовир Въча в Родопите
Язовир Въча в Родопите

Ще ходим пак там!

Вече е топло и няма как да не предвидим няколко дни в началото на лятото да поскитаме отново в Родопите. Има голяма вероятност да повторим някои от местата, като язовир Въча, вече е в to do списъка за това лято. Там също сме сложили Чудните Мостове, Дяволската еко пътека, Планетариума в Смолян, Астрономическата обсерватория Рожен, Караджов Камък и още няколко дестинации, за които ще разбереш скоро.

Даже вече ходихме до Родопите за един уикенд, но в района на Кърджали. За това ще пиша в друга статия.

Ако ти имаш любимо място в Родопите, сподели го в коментарите и какво ти допада в него, за да мога и аз и други читатели да го посетим. Искам да прекарвам повече време сред природата!

А ако текстът ти е допаднал, или си намерил нещо полезно, сподели го с приятели, за да могат и те да се надъхат да преоткрият красотата на България.

Да пътуваш е да живееш!

От скоро имам и YouTube канал, който е насочен към фото и видео заснемане и където обяснявам как правя тези снимки и видеа, които виждаш в статиите в блога и в социалните ми канали. Пускам влогове от пътуванията ми и ще можеш да видиш и на видео голяма част от описаното тук, така че обмисли да се абонираш – YouTube канал – Danny Spasov. Ако си падаш повече по Vbox7, нещата ги качвам и там – Vbox7 канал – Danny Spasov

Разгледай и другите ми социални мрежи – ще се радвам да си пишем и да коментираме! Facebook, Instagram, Twitter, 500px

гледката над язовир Въча